Жълта тинтява – билката при колики, пясък в бъбриците и още 20 болести

Отглеждане на жълтата тинтява. ✓ Разпространение на жълтата тинтява. ✓ При липса на апетит.✓ Използване при  злоупотреба с алкохол.

Описание на билката

Многогодишно тревисто растение с месесто дебело коренище . Корените достигат на дължина до 1 м, отвън са кафяви, а вътре жълтеникави. Отначало растението образува само листна розетка и едва след третата година се развива до 1,5 м високо, изправено, неразклонено стъбло. Цялото растение е голо (без власинки), синкавозелено. Листата са срещуположни, елипсовидни до яйцевидно елипсовидни, целокрайни, надлъжно надиплени, с дъговидно жилкуване. Приосновните листа са до 30 см дълги и 15 см широки, с дръжки. Стъбловите листа са по-дребни, с къси дръжки или приседнали, а най-горните са сраснали в основата помежду си. Цветовете са златистожълти, събрани в многоцветни прешлени в пазвите на най-горните 3—7 двойки листа. Венчето е до 2,5 см дълго, с къса тръбица и 5, по-рядко 6—9 широко разперени, линейни, остри дялове. Плодът е многосеменна продълговата кутийка.

Химичен състав на жълтата тинтява

Съдържа около 3% горчиви глнкозиди. Основният гликозид е генциопикрин, който притежава сравнително по-нисък индекс на горчивина. Около 5 пъти по-горчив е амарогенцинът. В корените се съдържат още пектин, дъбилни и слузни вещества, а също и алкалоидът генцианин.

Разпространение на жълтата тинтява

Расте по влажни каменливи склонове и скални полянки към горната граница на гората, най-често между 1600 и 2200 м надморска височина. У нас се среща в Централна Стара планина, Средните Родопи, Рила и Пирин.

Поради хищническото й събиране в миналото жълтата тинтява е застрашена от изчезване и затова е обявена за. защитен вид. Събирането на корени от естествените находища е забранено.

Лечение, приложение и действие 

–      Липса на апетит, анорексия нервоза, за възстановяване храносмилателната сила след дълги периоди на заболяване или треска;

–      Лошо храносмилане, подуване на корема, газове, храна и злоупотреба с алкохол;

–      Като част от лечението за намаляване на алергични реакции към храни;

–      Като част от програма за превенция и лечение на черен дроб, жлъчен мехур, чревни разстройства и рак на панкреаса;

Петниста тинтява (Gentiana punctata L.).

Тя е с жълти цветове, но с множество по-тъмни точковидни петна по венчето,, което е петразделно, най-много до 1/4 от дължината си. Разпространена е нарядко из влажни каменливи места и скални поляни в Централна Стара планина, Рила, Витоша и Пирин. Според проведените у нас изследвания корените на този вид са близо 4 пъти по- горчиви от тези на жълтата тинтява. В българската народна медицина често се използуват и тинтяви със сини цветове, от които се употребяват предимно стръковете.

Синя тинтява (Gentiana cruciata L.).

Цветовете са разположени по няколко в пазвите на продълговати или тясно елипсовидни листа. Венчето е около 2,5 см дълго, на върха четириделно. Разпространена е из храсталаци, горски поляни и по каменливи склонове в планинските области на цялата страна. Този вид е едно от най-популярните растения в нашата народна медицина.

Горска тинтява (Gentiana asclepiadea L.).

Тя е до 60 см високо растение с яйцевидно ланцетни листа, на върха постепенно-заострени. Венчето е 4—5 см дълго, на върха петделно. Разпространена е из храсталаци и край горите във всички по-високи планини.

Действие на жълтата тинтява

Жълтата тинтява е най-горчивото растение от употребяваните в научната медицина апетитовъзбуждащи билки. Спиртните разтвори са по- силно горчиви, тъй като не всички съставки се извличат с вода. Билката тонизира цялата храносмилателна система — засилва отделянето на слюнка, стомашен сок, жлъчка и други храносмилателни сокове и подобрява храносмилането. Има слабо температуро-понижаващо и глистогонно действие. Експериментално е установено, че активира производството на бели кръвни клетки, което може да се отрази благоприятно на имунната защита на организма.

Приложение

Прилага се при безапетитие, лошо храносмилане, колики, запек, отпадналост след тежко боледуване, анемия, жълтеница, пясък в бъбреците, глистни заболявания. От някои народи се използува при ревматизъм, подагра и малария.

Отглеждане на жълтата тинтява

Като се има предвид от една страна, че брането на жълтата тинтява от естествените и находища е забранено, а от друга страна, че тя е много ценна билка и търсенето и е голямо, нейното културно отглеждане е препоръчително. Това се отнася най-вече за култивирането и в землищата на планинските и полупланински селища с надморска височина над 1000 м. Това растение се култивира успешно в Германия, Швейцария, Франция и Испания.

Жълта тинтява – билката при колики, пясък в бъбриците и още 20 болести
4.8 (95.71%) 14 votes

Leave a comment